Църквата “Рождество Богородично”, известна като Бельова църква е късносредновековен паметник.
Тя се намира в южния край на гр. Самоков, по пътя към Боровец. В малката църквица се влиза през тежка врата, обкована с едроглави гвоздеи, а над вратата от вътре ръката на Никола Образописов е изписала думите: „За слава на светата единосъщна и неразделима троица Отца и Сина и Светия дух, изписа се тази църква такава, каквато е сега през 1869 година, 15 април. Тя беше и от старо време изписвана, но в последните времена издраскана и развалена дотолкова, че не беше възможно да остане така. За уверение на това се намира запазена част зад дулапа…
Кога е пак съградена не знае никой да каже, нито се намери някъде надпис. По предание се разказва да я е издигнал някой си Бельо и по тази причина да носи неговото име – Бельвата църква. Тя беш, преди да се обнови през средата преградена… нямаше нито един прозорец, а от вън беше зарита със земя… Долното изображение показва каква беше преди.”
Този текст съдържа първото пълно документиране на късносредновековен паметник, възстановен през епохата на нашето Възраждане. През годината, която споменава Никола Образописов, малката домашна църквица на местния феодал Бельо е удължена за сметка на притвора като е било прибавено ново колонно предверие. Старите унищожени надписи били покрити с нов слой мазилка, върху който Никола Образописов, Христо Дупничанина и Христаки Зографски, изписали ярки, пъстри сцени, а резбари нашарили иконостаса.
При реставрация през 1957 година, по данни на проф. Васил Захариев, в дренажния канал край църквата са намерени женски златни и стъклени накити от ХІІ-ХІІІ в.
По-късно при археологическите проучвания на некропола около Бельова църква се откриха данни за погребения на монаси от края на ХІ – началото на ХІІ в., както и находки типични за епохата на Второто българско царство.
Доказано е, че през 1737 година Бельова църква е приютила мощите на един български светец-мъченик – Самоковският Митрополит Симеон Попович.  Високограмотен и с невероятен дух, българският архиерей става водач на християнското население срещу султана, за което е арестуван, окован във вериги и хвърлен в тъмница без съд. След 23 дена мъчения, окован с железни гюлета на краката, обезобразен, с оскубана брада и коса, е отведен в София. Отказвайки да отстъпи от вярата си той е заведен на бесилото зад църквата “Св. София”, където намира смъртта си.
В наше време самоковци почитат своя закрилник Свети Симеон Самоковски в деня на смъртта му – 21 август.