Джамия Йокуша или както е известна днес – Байракли джамия, е една от най-старите джамии в града и единствена запазена до днес. Архитектурното решение е характерно за този вид храмове. Голям молитвен салон, увенчан с купол, пред него аркадно преддверие с етаж за женското отделение. Встрани от салона е прибавено стройно минаре със зидана украса. Този вид джамията придобива през ХІV век, когато е извършено последното и най-значително преустройство по повод назначаването на Мехмед Хусрф – самоковски аянин – за валия на Босна сарай.
При последната реставрация на джамията, на източната стена на молитвения салон, под хастара на мазилката бе открит план на храма, ведно с три имена – Иван, Ристо, Косто. Тези три имена безусловно говорят за българския произход на големите майстори. А стилните особености на стенната живопис дават основание да я свържем с името на един от най-големите самоковски възрожденски художници-декоратори Христо Йовевич. Още повече, че в един тефтер на Хр. Йовевич има отбелязана сума, взета от джамията, както и скици на някои от композициите в стенописната украса. Стиловите характеристики на стенописната украса са типичните за Самоковската школа “перя” – гирлянди, букети във вази, драпирани платове и раковини, повлияни от западноевропейските барок и рококо. Графичното изпълнение на стените вероятно е трябвало да хармонира с откъсите от Корана, които по-късно обаче били поставени като текстове в рамки. Четирите барокови композиции на полусводовете са нарисувани артистично, с размах. Цялото великолепие от багри избухва в слънцето на купола, което по необясними причини е било заличено веднага след изобразяването му и е открито едва при реставрацията. Стенописната украса на Байракли джамия е свидетелство за общия художествен вкус на самоковските граждани през ХIХ в., когато европейското влияние и местните традиции кристализират едно ново монументално декоративно изкуство, което прославило още повече самоковските зографи. След реставрацията джамията е отворена като музеен обект и е паметник на културата от национално значение.