Създаден през 1992 година, с цел запазване на естествените комплекси от саморегулиращи се екосистеми, Национален парк Рила е най-големият на балканите и един от водещите в Европа. Разположен е върху 81 000 хектара и е местообитание на редки и застрашени видове и съобщества, някои от тях – ендемити за тази област. Тук се срещат около 1400 висши растения. 42 са защитени от закона. 98 са включени в червената книга, 9 – в червения списък на IUCN и 6 – в списъка на редките, застрашени и ендемични растения в Европа. Единствено в Рила се срещат рилска иглика, павлово шапиче и рилски ревен. На територията на парка са установени 282 вида мъхове, 130 вида водорасли, 233 вида гъби, 5 вида риби, 20 вида земноводни влечуги, 99 вида птици, 48 вида бозайници. Тук се намира най-голямата популация на балканска дива коза, най-голямата популация на лалугер, едно от четирите находища на алпийски тритон и едно от двете в България гнездови находища на малката кукумявка. Паркът е защитена територия за българските популации на глухаря. Установени са още уникални представители на безгръбначната фауна. От 2934 вида 242 са ендемити, а 244 – реликти. Това разнообразие определя паркът като важен световен център на формообразуване. За сведение на любителите на статистика в Национален парк Рила се съхраняват 38% от растенията, 80% от безгръбначните животни, 80% от глациалната езерна флора и фауна.

Тук

Не се събират растения и минерали. Не се отстрелват животни. Не се търсят редки екземпляри за хербарий. Не се пали огън извън определените за това места. Не се оставят боклуци.

Тук хората и природата се обичат!