Сто и четиридесет години духовност

 
Може би са повече от сто и четиридесет годините, които делят началото на читалищната дейност от днешния ден. Годината 1859 е приета за година на създаване на Самоковското читалище, тъй като от тогава датират официални документи, носещи печата и съхранявани в Народната библиотека “Св.св Кирил и Методий”. За съжаление все още не може да се приеме като официално основателен, описания от Йосиф Брадати факт за “разтурената от турците къща, съградена за четене”, датиран към 1852-53 година.
Но ако се вземе предвид твърдението на великия реформатор Митхад паша, че “не е срещал по-интелигентен народ никъде другаде в своя вилает”, може да се предполага съществуване на читалищна дейност много преди тази дата, а това до някъде дава основание да се смята, че самоковското читалище е първото в България. През тази 1859 година читалището се е именувало “Свети седмочисленици” и се е помещавало в сградата на тогавашното Мъжко училище.

Организираните действия и усилия за построяване на самостоятелна читалищна сграда завършват с успех през 1919 година. Тогава настоятелите и общината решават да се построи сграда, която освен читалище да бъде и паметник за прослава и помен на загиналите по бойните полета в Балканската, Междусъюзническата и Европейската войни. Монументалният паметник е завършен окончателно през 1923 година. Заслуга за цялостната му реализация имат известните тогава строителни фирми – Юруков и сие, Николов и едни от най-добрите скулптори на България – Николай Димитров, Иван Лазаров, Александър Андреев, Никола Ножаров, както и Ликурго Андреани – възпитаник на италианската Национална художествена академия.

И така започва датирането:

1862 г. – първото театрално представление;
1914 г. – учителят Алекси Попиванов основава хор, станал по-късно известен като хор “Рилска песен”;
1925 г. – започва прожекциите си читалищното кино;
1931 г. – създава се комитет за основаване на читалищен Музей на Възраждането с пръв уредник Наум Хаджимладенов и негов приемник Христо Йончев – Крискарец;
1944 г. – ражда се вестник “Рилско ехо”;
1949 г. – кръжок за литературно творчество;
1951 г. – кръжок по изобразително изкуство;
1953 г. – създава се детска музикална школа;
1955 г. – създадена е детска театрална трупа, а в следващата
1956 г. – и мъжки вокален квартет.
1985 г. – държавна награда по случай 125-годишнината на читалището, отбелязана тържествено в цялата община.
Днес дейността на читалище-паметник “Отец Паисий” продължава. Наследеното от възрожденците е съхранено. Роденото от днешното поколение творци търси своя път към бъдещето.