Църквата “Успение на св. Богородица”,
 наричана още Митрополитска

 
Църквата “Успение на св. Богородица”, наричана още Митрополитска е осветена през 1793 година. Митрополитската църква в Самоков е съградена със средствата на родолюбиви самоковци, като на мястото преди това е имало на по-малка църква от ХVІІ век.   Наполовина скрита в земята, тя била оградена още и с пръстен от висок каменен дувар. През 1805 година започнало преизграждане на църквата с цел превръщането й от едно- в трикорабна, по-висока и по-просторна. Четвърт век били нужни на строителите да завършат новия храм.
Запазеният и до сега молитвен салон е с яки каменни стени. Два реда колони го разделят на три кораба, средният от които е по-широк от страничните. Гевгирени решетки и дъсчени стени затварят от запад параклис и стълбище за емпорията.
От изток е прибавена олтарна абсида, която излиза извън правоъгълния молитвен салон. Църквата се завършва от открит притвор, чието писано чело се носи от стройни колони с резбовани главулеци.
За деня на освещаването светогорският майстор Андон изрязал иконостас, амвон, архиерейски и епитропски тронове, два проскенитария. Дърворезбата е върху орехови дъски, които конски керван пренесъл от далечния Атон. Иконите, които били вложени в прорезите на иконостаса, са дело на зографа Христо Димитров. Този иконостас е първият паметник, отзнаменувал раждането на Самоковската художествена школа.
Заедно със строежа за разширението на Митрополитската църква трябвало да бъде разширен и иконостасът на майстор Андон. Това свършил дошлият наскоро от Солун майстор Атанас Теладуро. През 1833 година майсторът завършил двете нови странични крила на иконостаса като ги свързал с архитектоничното членение, което майстор Андон дал на своето творение. Резбованата преграда на олтара се превърнала в една цялостна вертикална стена с един цокълен ред, ред на големите икони, архитрав, корниз и лозница, ред на малките икони и богата ажурна венчилка.
Така двама майстори, дошли в различни времена в Самоков, създават с творческа дързост един паметник на резбарското изкуство, който се превръща в школа за майсторите-резбари от Самоков, а техният иконостас остава ненадминат в своето майсторство.
Днес, наред с уникалната дърворезба, в църквата се пазят икони на основоположника на самоковската школа Христо Димитров, Захари Зограф, Иван Николов Иконописец, Никола Образописов, Захари Попрадойков, Коста Геров – Антикаров, Михаил Белстойнев.