10 СЕПТЕМВРИ – СВЕТОВЕНДЕН ЗА СУИЦИДОПРЕВЕНЦИЯ

Инициативатаза честванена10 септември катоСветовен ден за предотвратяванена самоубийствата – суицидопревенция (от лат. Suicidium – самоубийство), е на Международната организация за превенцияна самоубийствата (IASP), основана през 1960г. от проф. Ервин Рингел ид-р Норман Фарбероу. В сътрудничество със Световната здравна организация /СЗО/ 10 септември се отбелязваот 2003 година.

„СЪЗДАВАНЕ НА НАДЕЖДА ЧРЕЗ ДЕЙСТВИЕ“ е тригодишната тема за Световния ден за предотвратяване на самоубийствата от 2021 до 2023 г. Тази тема напомня, че има алтернатива на самоубийството и има за цел да вдъхне увереност във всички нас.

Като създаваме надежда чрез действие, можем да сигнализираме на хората, изпитващи суицидни мисли, че има надежда и че ни е грижа и искаме да ги подкрепим. Това също предполага, че нашите действия, без значение колко големи или малки са, могат да дадат надежда на тези, които се борят. И накрая, подчертава значението на превенцията на самоубийствата като приоритетна програма за обществено здраве – се отбелязва отНационалния център по обществено здраве и анализи впроекта„Подобрени услуги за психично здраве“.

ЧЕСТОТАТА НА СУИЦИДНО ПОВЕДЕНИЕ Е ПО-ВИСОКА ПРИ ХОРА, СТРАДАЩИ ОТ:

• Депресия;
• Повишена тревожност;
• Злоупотреба с алкохол и наркотици;
• Млади хора с нарушено хранително поведение /булимия невроза, анорексия невроза и др./. Суицидниятрискпри тях е около 20 пъти по-висок в сравнение с общата популация юноши;
• Психотично разстройство, предшестващо суицидния опит.

РИСКОВИ ГРУПИ

• Лица с депресия, зависимост или друго психическо разстройство;
• Лица с тежки соматични заболявания;
• Ученици от 10 до 18 години;
• Служители на МВР и МО;
• Жертви на насилие;
• Безработни мъже и жени от 25 до 50 години;
• Възрастни и самотни хора.

ТРЕВОЖНИ СИГНАЛИ В ПОВЕДЕНИЕТО НА ПОДРАСТВАЩИ И ЮНОШИ

Всяка неочаквана и драматична промяна, влияеща върху поведението на подрастващия или детето, всяко внезапно и значително изменение в успеваемостта, посещенията в училище или поведението, следва да се приемат сериозно. Към тях се отнасят:

• Загуба на интерес към традиционни дейности;
• Внезапен спад в нивото на успеваемост;
• Необичайно снижение на активността, безволие, апатия;
• Влошаване поведението в училище, нарушения на дисциплината;
• Необясними или чести напускания на дома, пропускане на занятия;
• Увеличаване употребата на алкохол, наркотици, тютюнопушене;
• Инциденти, водещи до използване на правоохранителните органи, участие в конфликти и видим хаос в живота.

Изброените признаци са характерни за учащите се, които видимо преживяват психологически или социален стрес. Именно при тях е възможно да възникнат мисли за самоубийство, които са способни да доведат до суицидни действия.

АКО УЧИТЕЛ ИЛИ УЧИЛИЩНИЯТ ПСИХОЛОГ ЗАБЕЛЕЖАТ НЯКОЙ ОТ ПОСОЧЕНИТЕ ПРИЗНАЦИ, СЛЕДВА НЕЗАБАВНО ДА БЪДАТ ВЗЕТИ МЕРКИ ЗА СУИЦИДНА ПРЕВЕНЦИЯ, ВКЛЮЧВАЩА ЦЯЛОСТНА ОЦЕНКА ВЪРХУ СЪСТОЯНИЕТО НА УЧЕНИКА.

ДЕПРЕСИЯТА

Съчетанието между симптомите на депресия и проявите на асоциално поведение се описват като най-чест предвестник на самоубийствата при подрастващите. Множество изследвания показват, че приблизително при всяко трето-четвърто лице, което прибягва към самоубийство, енаблюдаван най-малко един от симптомите на депресия, а при много от случаите симптомите са повече и много ясно изразени.

Момичетата в състояние на депресия обикновено се затварят в себе си, стават мълчаливи, тъжни и пасивни. За разлика от тях, момчетата често проявяват склонност към разрушително и агресивно поведение.

ТРЕВОЖНИТЕ РАЗСТРОЙСТВА

Изследванията показват достоверна и много ясна корелация между тревожните разстройства и суицидните опити при мъжете. При жените тази връзка е по-слабо изразена.

Тревожността като личностна черта (друг вид тревожност е ситуативната – предизвикана от конкретна външна причина) е относително независима от депресията – тя повишава значително риска от суицидно поведение. Поради тази причина при подрастващите риска от суицид следва да се оценява тясно обвързан с тревожността им. При младите хора с тревожни мисли често се наблюдават психосоматични симптоми:

• Главоболие;
• Стомашниразстройства;
• Внезапни силни болки в краката (ставите) или гърдите;
• Кожнипроблеми;
• Алергичниреакции.

ПРЕВЕНЦИЯ НА СУИЦИДНИ ДЕЙСТВИЯ ПРИ ПОДРАСТВАЩИ

• Установяване на детето или подрастващия дали е преживял стрес и/или е предразположен към повишен суициден риск С тест за установяване ниво на тревожност – ситуативна и личностна, може да служи като индикатор на степента му;
• Осигуряване на психологическото благополучие на училищния персонал– обстановкатав работата им  може да бъде психологически неблагоприятна, да носи в себе си заряд агресия, дори насилие. Това налага необходимостта от информационни материали и обучения, помагащи им да се ориентират в ситуацията и да приложат адекватни способи за отреагиране на психическото напрежение или на възможна психическа дисфункция у себе си, при колега или  ученик;
• Положителната самооценка и чувство за собствено достойнство помагат на децата и подрастващите да избегнат емоционалните проблеми в училище – тест за измерване на самооценката може да бъде ползван като индикатор за риск;
• Децата и подрастващите трябва да бъдат учени на сериозно отношение към своите чувства и да бъдат поощрявани към искрено споделяне на преживяванията си с родителите и с    другите значими възрастни;
• Изключителноважно е педагогът, учителят, родителят да умеят да водятдоверителен разговор с подрастващия по време на  кризата, като диалогът трябва да съответства на ситуацията. Той предполага признание преди всичко на самоценността на детето, на неговите потребности и изключва т. нар. дидактически подход (от позиция на по-старшия, по-възрастния).

Линк към сайта на Регионална здравна инспекция – Софийска област

26 юни – Международен ден за борба със злоупотребата и нелегалния трафик на наркотични вещества

ПРЕВЕНЦИЯ НА  УПОТРЕБАТА

НА ПСИХОАКТИВНИ ВЕЩЕСТВА

ПРЕВЕНЦИЯТА Е АКТИВЕН ПРОЦЕС, КОЙТО ВКЛЮЧВА:

• Повишаване на информираността у младите хора и техните родители, както и на широката общественост за влиянието на различните видове психоактивни вещества и опасностите за живота и здравето на употребяващите;
• Създаване на условия и подпомагане на изграждането на индивидуални и групови познания и умения, чрез които да се противостои на предлагането на легални и нелегални психоактивни вещества;
• Подпомагане на младите хора да приспособят своето поведение, своите възможности и нагласи към въздействията на средата – например към социални норми, във взаимодействието с връстници, към условията на живот, за намаляване и преустановяване на рисковите поведения, свързани с наркотичните вещества.

ЦЕЛИ НА ПРЕВЕНЦИЯТА

• Да се предотврати употребата на наркотични вещества;
• Да се забави започването;
• Да се намали употребата;
• Да се предотврати ескалация на проблемна употреба.

ВИДОВЕ  ПРЕВАНТИВНИ ПОДХОДИ

• Превенция на средата;
• Обща (универсална) превенция;
• Селективна превенция;
• Индикативна (по индикации) превенция.

ПРЕВЕНЦИЯ НА СРЕДАТА

• Обхваща общества или социални среди и групи;
• Насочена е към социалните норми и практики – например към създаване на общински или училищни нормативни документи, правила и контрол, за ограничаване употребата на алкохол, тютюневи изделия, както и на забранени от закона вещества;
• Целта е промяна в непосредствената културна, социална и икономическа среда, в която децата и младите хора правят своя избор по отношение на употребата на наркотици.

Употребата на наркотици не е единствено и само вследствие на биологически и психологически особености. Върху избора влияят комплекс от фактори на средата:

• Семейство и родители;
• Връстници;
• Училищна среда и психологически климат;
• Контекстуални фактори – какво се очаква и приема в общностите, в които живеят децата и младите хора;
• Норми, закони и правила на социалната среда;
• Рекламни послания;
• Наличие и лесен достъп до алкохол, тютюн/цигари и наркотици. Пример: целенасочена политика, свързана с употребата на наркотици в населеното място, общината, учебните заведения.

ОБЩА ПРЕВЕНЦИЯ

• Насочена е към общото население или към определени целеви групи – например ученици, квартал, населено място и пр.;
• Всички членове споделят един и същ общ риск от употребата на наркотици, въпреки че този риск може да варира между отделните индивиди;
• Цели да предотврати или да забави настъпването на употребата на наркотици чрез осигуряване на всички необходими умения и информация;
• Програмите се прилагат без предварителен скрининг за риск от употреба. Пример: Училищни програми „Умения за живот“.

Обща превенция в училище:

• Разработване на програми за подобряване на комуникативните умения чрез прилагане на групови тренинги и интерактивни игри;
• Отбелязване на подходящи за възрастта международни дни, училищни празници;
• Предлагане на алтернативни занимания – клубове по интереси;
• Повишаване на уменията за справяне с конфликти стрес и техните последствия;
• Коригиране на неблагоприятни представи относно употребата на наркотици – например, че употребата на марихуана не води до зависимост и няма здравни последици.

Обща превенция в семейството:

• Изграждане на силни връзки със семейството;
• Родителско напътствие, ясни правила за държане в семейството и въвличане на родителите в живота на децата;
• Успех в представянето в училище;
• Силни връзки между семейството и различни социални институции като училището и други организации;
• Приемане и обвързване на родителското отношение с конвенционалните норми относно употребата на дроги.

СЕЛЕКТИВНА ПРЕВЕНЦИЯ

• Насочена е към специфични групи от населението с високи нива на уязвимост по отношение на употребата на наркотични вещества – маргинализирани групи, младежи от бедни райони/квартали, малолетни закононарушители, отпаднали от училище ученици;
• Рискът по отношение на употребата на наркотици е значително по-висок от средния – в близкото бъдеще или през живота.
• Рисковите групи: освен насочването на вниманието към тях, следва да се увеличи делът на подобни интервенции в общата съвкупност от превантивни дейности. Работата с тези групи е една от най-трудните, тъй като индивидуалният риск не може да бъде преценен, както при индикативната превенция.
• ПРИМЕР: Програми за работа с малолетни и непълнолетни правонарушители, създаване на специализирани социални и психологически услуги.

ИНДИКАТИВНА ПРЕВЕНЦИЯ

• Идентифицира и насочва към индивиди, за които има ясни индикатори, които показват висока степен на индивидуален риск от развитие на зависимост към наркотици в бъдеще или индивиди, които показват ранни признаци на проблемна употреба на наркотици;
• Целта на индикативната превенция не е непременно да предотврати започването на употреба на наркотици, а да предотврати (бързото) развитие на зависимост, да намали честотата на употреба или да попречи на преминаването към по-вредни форми на употреба (напр. инжектиране).

ЛИЧНОСТНИ ОСОБЕНОСТИ, СВЪРЗАНИ СЪС ЗЛОУПОТРЕБАТА
И  ЗАВИСИМОСТТА ОТ ВЕЩЕСТВА ПРИ ЮНОШИ

• Търсенето на новости и търсенето на усещания;
• Емоционалното безпокойство;
• Негативните емоции;
• Проявите на агресивност;
• Депресивните симптоми;
• Тревожността;
• Ниската самооценка;
• Проявите на рискови поведения;
• Проявите на атипичност – например артистични наклонности, които се неглижират.

По данни на Национален фокусен център за наркотици и наркомании НАЙ-ЧЕСТО УПОТРЕБАТА НА ДРОГИ ЗАПОЧВА НА 12-13 ГОДИШНА ВЪЗРАСТ, отначало със скритата употреба на разрешени вещества (тютюн, алкохол и инхаланти), а след това се преминава към употреба на неразрешени дроги, като марихуаната обикновено е първата от тях. Тази последователност – от тютюн и алкохол към марихуана и след това към твърди дроги, се доказва в много дългосрочни международни изследвания.

С най-висок риск са ПРЕХОДИТЕ ОТ ЕДИН ПЕРИОД КЪМ ДРУГ:

• Първият сериозен преход за децата е излизането от защитената семейна среда и влизането в училище;
• Следващите рискови преходи са преминаването от началното в основното училище и след това в средното училище. Тогава те се сблъскват с различни, социални, психологични и образователни предизвикателства, когато могат да ги доведат до употреба на алкохол, цигари и други дроги;
• Следващите преходи, свързани с постъпването във ВУЗ, на работа или женитбата, също са свързани с нов риск от употреба на психоактивни вещества;
• Превантивните програми е необходимо да осигуряват подкрепа на всяка степен от развитието.

РЗИ – Софийска област

Дирекция „Обществено здраве“

Отдел “Профилактика на болестите и промоция на здравето”

***************************************************************************************

31 май – световен ден без тютюнопушене 

Цигарите са основен рисков фактор за възникване на голяма част от социално значимите заболявания – онкологични, сърдечно-съдови и белодробни. В тях се съдържат над 8000 вредни вещества. Някои от тях са токсични, други – канцерогенни, а трети, като кадмият, влияят зле на репродуктивната система. Рискът за непушач да заболее от рак на белия дроб е с 20-30% по-голям, ако живее с пушач. В същото време, според данни на Световната здравна организация, повече от 40% от рака е предотвратим, ако се избягват рисковите фактори като тютюнопушенето.

 КОНСУЛТАТИВНИ КАБИНЕТИ ЗА ОТКАЗ ОТ ТЮТЮНОПУШЕНЕ /ККОТ/

Консултативните кабинети за отказ от тютюнопушене /ККОТ/ са постоянно действащи и функционират към регионалните здравни инспекции /РЗИ/. Те са създадени през 2005 г. в рамките на приетата първа Национална програма за ограничаване на тютюнопушенето в Република България.

Гражданите, желаещи да се откажат от тютюнопушенето, се насочват за получаване на психологическа и медицинска помощ чрез:

НАЦИОНАЛНАТА ЛИНИЯ ЗА ОТКАЗ ОТ ТЮТЮНОПУШЕНЕ – 0700 10 323

ИНТЕРНЕТ СТРАНИЦИТЕ НА РЗИ В БЪЛГАРИЯ

ИНДЕКС НА ФАГЕРСТРЬОМ

Съкратен тест за определяне на никотиновата зависимост – дава точкова оценка за степента на зависимост от тютюнопушенето.

1. Колко скоро след събуждане изпушвате първата си цигара?

• в първите 5 минути (3)
• между 6 и 30 минути   (2)
• между 30 и 60 минути    (1)
• след 60 минути   (0)

2. Изпитвате ли трудност, ако не можете да пушите на място, където то е забранено?

• да                                      (1)
• не           (0)

3. От коя цигара Ви е най-трудно да се откажете?

• от първата сутрин             (1)
• от всяка друга (0)

4. Какъв брой цигари изпушвате на ден?

• 10 или по-малко                     (0)
• 11-20 (1)
• 21-30              (3)
• над 31 (2)

5. Пушите ли по-често през първия час след събуждане, отколкото през останалата част от деня?

• да (1)
• не                                        (0)

6. Пушите ли когато сте толкова болен/а/, че се налага да сте в леглото през по-голямата част от деня?

• да (1)
• не                            (0)

ИНТЕРПРЕТАЦИЯ:

• не се отчита зависимост 0-2
• лека зависимост 3-4
• умерена зависимост 5-6
• силна зависимост 7-8
• много силна зависимост 9-10

 В ККОТ пациентите се запознават с различни практически техники и методи, препоръчвани и от европейските здравни органи. При необходимост желаещите се насочват към специализирана лекарска помощ за ползване на лекарствени препарати за облекчаване на никотиновата зависимост.

Предоставят се здравно-образователни материали за вредата от тютюнопушенето и въздействието му върху организма и на околните, които са под въздействието на пасивното пушене.

ДОКАЗАНО Е, ЧЕ ПОЛИТИКИТЕ ЗА  СРЕДА  БЕЗ ТЮТЮНЕВ  ДИМ,

БЕЗ ДА ВРЕДЯТ НА ИКОНОМИКАТА:

• Предпазват непушачите от експозиция на цигарен дим;
• Намаляват негативния ефект от тютюнопушенето;
• Водят до намаляване на консумацията на тютюн;
• Стимулират отказването от “опити за пушене”;
• Намаляват пушенето при младите хора.

РЗИ – Софийска област

Дирекция „Обществено здраве“

Отдел “Профилактика на болестите и промоция на здравето”

Слънчевият и топлинният удар -чести болезнени състояния по време на летните жеги. Превантивни мерки за за предотвратяване на неблагоприятни последици за здравето. <<Тук>>