Градът Самоков

Името на град Самоков е забележителен културен факт и отразява възникването и развитието му около огромните механични чукове за добиване на желязо, наречени „ Самокови“ или само-кове. Основна предпоставка за възникването на днешния град, началото на който трябва да търсим най-късно в годините на Втората българска държава, е било производството на желязо от богатите с руда земи около него. С железодобива – най-типичното производство за населението в Самоковско до Освобождението, са свързани развитието и процъфтяването на града.
Находчивото население използвало рационално богатството от желязо и вода, които щедро предлагала планината.
Според документите на Христо Семерджиев. „…Около осем хиляди коли желязо отива всяка година от тук чрез Солунското пристанище из цялата Османска империя.“ – пише Семерджиев.

Железодобивът и скотовъдството създават условия за развитието и разцвета на множество занаяти, които от своя страна стават предпоставка за развитието на търговията. В града работят над 300 чарка за гайтани, 40 абаджийски работилници, десетки мутафчии, железари, грънчари, медникари, златари, антикари, кожари, а предприемчиви търговци разнасят техните стоки по всички краища на страната и извън нея и преди всичко в рамките на Астро-Унгарската империя.
Още през 1531 г. французинът Филип дьо Френ-Кане пише „….попаднахме на Самоков, голям град, където се обработва много добре желязото за котви и други цели.”
През 1856 година Антон Унтерберг – лекар по професия, основава първата в града стъкларска фабрика, а десет години по-късно се създава и спиртната фабрика на братя Хаджигюрови. Градът се замогва. Населението му достига дванадесет хиляди жители.
Успоредно с икономическия, процъфтява и културния живот в Самоков. Векове наред красотата на Рила прелива в духовния свят на планинеца, допълва и обогатява неговия естетически усет. Не случайно в края на осемнадесети век тук се формира Самоковската художествена школа, която става основа за духовното изграждане на цялата нация.

В града се полагат основите и на българския периодичен печат. Прави го Константин Фотинов с неговото списание “Любословие”.
Наред с културния живот съвсем естествено се развива и просветното дело. Убедително доказателство за това са 16-те “Главни правила за управление на Самоковското общонародно българско училище” от 1861 година.
Известните самоковски учители Захари Икономович Круша и Христодул Сечанов, автори на учебна и друга възрожденска книжнина, работят в различни селища на страната. Принос в просветното дело дават и Неофит Рилски, Тодор Пеев, Неделя Караиванова.
Показателна е ролята на самоковското духовенство и самоковското светско общество в борбата им за независима българска църква. Тук имената са митрополит Авксентий Велешки, Захари Хаджигюров, Димитър Смрикаров, Захари Зограф, Никола Образописов и др.
След освобождението от турско робство / 30.12.1877 г. стар стил – 11.01.1878г. нов стил/, в града до м.февруари 1878г. се формира общинска администрация.
Град Самоков е един от първите в който още на 17.02.1878 г. е избран първият градски управителен съвет и първият кмет Иванчо Д. Доспевски.
На 28.02.1878 г. в града пристига Марин Дринов, завеждащ отдела по вътрешни дела и поздравява Самоковци с първата Самоковска Общинска управа. Направени са първите регистри на населението, оформят се общински имоти, започва воденето на общинска каса.
В началото на ХХ в. се заражда фабричното производство. Построяват се текстилната фабрика ”Бъдещност” и ленена фабрика „Рилски лен” и тютюневи складове, които поемат работната ръка. Земеделието е слабо развито.
По-късно в града се развива леката промишленост, като фабриките се разгръщат в комбинати – ВТК „Самоковска комуна”, ЛТК „Рилски лен”. Построява се завод за електроника – днешният „Самел-90”, завод за регистрационна техника – ЗРТ, домостроителен комбинат, завод „Любчо Баръмов”, завод”Мусала” и пр.