Облагане с данък върху недвижимите имоти
С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на Република България поземлени имоти, сгради и самостоятелни обекти в сгради в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях. Поземлен имот е част от територията, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост.
Не се облагат с данък следните недвижимите имоти:
ВАЖНО: Данъкът се плаща в годината, за която е дължим, независимо дали имота се използва или не /чл. 13 от ЗМДТ/.
Всеки от съсобствениците или ползвател дължи данък съответстващ на идеалните му части, но всеки от тях може да плати данъка за сметка на останалите /чл. 12 от ЗМДТ/.
Данъчна основа (чл. 19 – 20 от ЗМДТ)
Данъкът върху недвижимите имоти се определя върху данъчната оценка на недвижимия имот към 01 януари на годината, за която се дължи, и се съобщава до 01 март на същата година.
Данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите и на жилищните имоти на предприятията се определя по нормите на приложение № 2 към ЗМДТ в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването – чл. 20 от ЗМДТ;
Данъчната оценка на нежилищните имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2 към ЗМДТ.
Данъчната оценка на нежилищните недвижими имоти, върху които е учредено право на ползване на предприятие, е отчетната им стойност по баланса на собственика или данъчната оценка по приложение № 2 към ЗМДТ.
Размерът на данъка се определя от Общинския съвет с наредба. Размерът на данъка е в границите от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот (чл. 22 от ЗМДТ).
Данъчно задължени лица (чл. 11 от ЗМДТ)
Деклариране
Не се подава декларация по чл. 14 от ЗМДТ за:
Лицата предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация по чл. 27, която подават в 2-месечен срок от придобиването.
Декларация по чл. 14 от ЗМДТ се подава за:
– новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ.
– новопостроен или придобит по друг начин имот или ограничено вещно право на ползване в 2-месечен срок предприятията подават информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка.
– при преустройство и при промяна на предназначението на съществуваща сграда или на самостоятелен обект в сграда, както и при промяна на друго обстоятелство, което има значение за определяне на данъка.
– при придобиване на имот по наследство декларацията се подава в срока в 6 месечен срок.
– при частично или пълно унищожаване на сградите, както и при преминаване на недвижимите имоти от необлагаеми в облагаеми и обратно.
В случай че е установено деклариране на повече от едно основно жилище, облекченията по ал. 1 и 2 не се прилагат и данъкът, определен по чл. 22, се дължи в пълен размер за всяко от жилищата и за периода, в който едновременно са декларирани като основни жилища.
Плащане (чл. 28, ал. 1, 2 и 4 от ЗМДТ)
Задължението за плащане на данък върху недвижимите имоти възниква от месеца, следващ този на:
От 01.01.2019 г. /датата подлежи на актуализация ежегодно/ за сгради, които не са въведени в експлоатация или нямат разрешение за ползване, данъкът е дължим от изтичане на:
Данъкът се плаща в общината по местонахождение на имота на две равни вноски – до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим, в касата на съответната общинска администрация или безкасово-по банковата сметка на общината.
Когато имотът е станал облагаем, респ. е придобит през текущата година, данъкът се заплаща също в посочените срокове, а когато придобиването е след изтичане на тези срокове, данъкът се заплаща в двумесечен срок от датата на придобиване на имота.
Платилите до 30 април данъка си за цялата година могат да ползват отстъпка от 5 на сто.
Невнесеният в срок ДНИ се събира заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания – чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ.
Данъчни облекчения
Данъчно облекчение за основно жилище – чл. 25, ал. 1-2 от ЗМДТ:
За основно жилище се счита имотът, който задоволява жилищните нужди на гражданина и членовете на неговото семейство през преобладаващата част от годината- §1, т. 2 от ДР на ЗМДТ. Семейство са съпрузите, както и ненавършилите пълнолетие техни деца, които не са в брак – §1, т. 3 от ДР на ЗМДТ.
Освобождаване от данък
Освободени от облагане са:
Санкции /чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ/
Налага се глоба на физическите лица в размер от 10,00 до 400,00 лв и имуществена санкция на юридическите лица и едноличните търговци в размер от 500,00 до 3000 лв, за: