С празнично факелно шествие и патриотичен спектакъл самоковци отбелязаха Националния празник на България | Община Самоков

С празнично факелно шествие и патриотичен спектакъл самоковци отбелязаха Националния празник на България

Факелното шествие започна с камбанен звън, който огласи пространството пред Девиеския манастир и храм „Покров Богородичен”. Символиката на този акт не е избрана случайно. Смята се, че когато турците са се опитали да нападнат Самоков, градът се е обвил в непрогледна мъгла, която го е запазила от нашествието. Легендата казва, че Светата Дева е покрила града, за да го спаси, това е Покрова Богородичен. След камбанения църковен звън, шествието потегли под звуците на маршове и патриотични песни. Участници в шествието бяха фолклорен танцов ансамбъл “Самоков”, които развяха знамената на България и Самоков и поведоха колоната, в чиито редици бяха членове на клуба на любителите на исторически оръжия “Чакър войвода”, кметът Владимир Георгиев, архиерейският наместник иконом Михаил Колев и духовници, ученици с факли и снимки с ликове на велики българи в ръце, майки и бащи с деца си. При преминаването му по цялата историческа зона на ул. „Цар Борис III” към шествието се присъединяваха много граждани. На Ларгото участниците зпряха, а кметът Владимир Георгиев, заедно с председателя на патриотичен клуб „Чакър войвода” Георги Николчов поднесоха цветя на паметника на Опълченците на Самоков. Шествието продължи до площада, където бяха дадени залпове от черешови топчета „ За свободата и славата на майка България”. Празникът продължи в салона на Читалището с издигане на българското знаме под звуците на „Мила Родино”, и препълнения салон бе на крака. “Трети март е ден на жадуваното освобождение. Незабравима и свещена дата, изстрадана и чакана столетия. Защото свобадата не се дарява, тя се извоюва. Народът ни е минал през ада, за да живее в самостоятелна държава и да се радва на свободата си. 3 март 1878 г. не е просто историческа дата – тя е край на Баташките клади, край на отнетите за еничари деца, край на избитите хайдути и на майчините робски сълзи”, изтъкна в словото си кметът Георгиев. Той отдаде дължимото на българското опълчение, на ръководилите на едни от най-страшните битки за спасяването на нацията ни руски генерали, на включените в редиците на руската армия воини от различни националности, на защитилите българския народ с перото си достойни мъже. След словото залата отново бе на крака на изпълнението на “Многая лета”.
Председателят на клуб “Чакър войвода” Георги Николчев обяви учредяването на две почетни грамоти – “Аз съм българче” /за ученици/ и “Пазител на българщината” /за учители/. Носителка на първата награда стана Андреа Домишлярова, която излезе да получи наградата си, пременена в народна носия. Във втората категория бе отличен директорът на ПТГ “Никола Вапцаров” Георги Велев. Последва изключително вълнуващият, завладяващ и въздействащ музикално-поетичен театрален спектакъл “Памет” в изпълнението на студенти от НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” и Нов български университет. Младите театрали представиха едни от най-ярките и емблематични стихове от епохата на Възраждането и Освобождението – дело на Христо Ботев, Иван Вазов, Пейо Яворов Дамян Дамянов…С плам в сърцата и гласа и с играта си младежите съчетаха в едно поезия и театър, придружени от акапелни изпълнения на народни песни, пластически етюди, атрактивна сценография и автентично фолклорно облекло. Спонтанни ръкопляскания взривяваха препълнения салон, а накрая ведно заплакаха актьори и зрители…
“Духът на миналото не се разяжда от времето, не старее и не умира. Духът, предаван от човек на човек, от поколение на поколение, роден от народа, се е превърнал в народ. В 1878 г. дедите ни избраха пътя на безсмъртието. Ние, самоковци, се прекланяме пред героите” – с тези думи завърши тържественото естване водещата Ралица Стоянова.