Култура | Община Самоков

Култура

Културен календар 2015 г.

******************************************************

Градът Самоков

Самоков е разположен на 60 км от столицата на България, в подножието на Рила планина. Нейният връх Мусала /2925 м/ е най-високият на Балканския полуостров. Градът има принос в националната култура със своите забележителни творци, създали самоковската школа в иконопистта и в резбарството и разнесли славата му извън пределите на региона и страната. Наред с културния живот съвсем естествено се развива и просветното дело.
Територията, върху която е възникнал Самоков и на която постепенно се оформял като стопански и културен център, е била обитавана още от праисторически времена. Доказателства са селищата, открити при археологическите разкопки около Самоков и доказващи високата материална и духовна куртура на населението от този край още от ІІІ-ІV век.
Основна предпоставка за възникването на днешния град, началото на който трябва да търсим най-късно в годините на Втората българска държава, е било производството на желязо от богатите с руда земи около него.     Съоръжението “самоков”, което чрез чукове, движени от водата е изковавало желязото дало името на селището.
С железодобива – най-типичното производство за населението в Самоковско до Освобождението, са свързани развитието и процъфтяването на града. Находчивото население използвало рационално богатството от желязо и вода, които щедро предлагала планината. Високото поле, разположено в северните части на красивата Рила им предложило богатствата си, а съоръженията, чрез които водата сама изковавала желязото дала името на селището.
Вековните гори стават база за развитие на въглищарството, а тучните планински пасища благоприятствали животновъдството.
По време на Възраждането железодобивът и скотовъдството създават условия за развитие и разцвет на множество занаяти, които от своя страна са предпоставка за развитието на търговията. В града работят над 300 чарака за гайтани, 40 абаджийски работилници, десетки мутафчии, железари, грънчари, медникари, златари, антикари, кожари, а предприемчиви търговци разнасят техните стоки по всички краища на страната.
През 18 век занаятчийството в Самоков е силно развито. Целият балкански полуостров е обширен пазар за произведенията на самоковските занаятчии.
През 1856 година Антон Унтерберг – лекар по професия, основава първата в града стъкларска работирница, а десет години по-късно се създава и спиртната фабрика на братя Хаджигюрови. Градът се замогва.
Почти всички занаятчии в Самоков, освен дюкян и сечива си имат и стопанство,  къщата с голям двор, долу с яхър за крави, коне, биволици, овце и кози. Занаятчията притежават и много земя, воденици и пр. Те могат да изпраща децата си да учат дори в Цариград, Русия, Виена, Смирна и другаде.
Един от най-развитите занаяти през този век е железарството. Значително развито през вековете и до днес си остава медникарството. При направата на съдовете от мед самоковските медникари са извайвали направо произведения на изкуството. Другият запазен до наши дни занаят е часовникарството. Часовникарството като художествен занаят е свързан със зратарството и ювелирството. Неговото минало може да се проследи в Самоков допреди 250 години, когато Георги Сахатчиев изработвал сам стенни часовници. Високата култура на самоковското население е причина в почти всички къщи още преди Освобождението да има часовници. Развити и до днес са грънчарството, резбарството, шиенето на дантела „Кене” и др.
Още в 18 век е имало и няколко хотела, където да отсядат търговците:
“България” – Братя Малаеви, “Пловдив” – Алекс Явричев, “София” – Н., Кабранов, както и кафенета: Бр. Коцеви, Бр. Красневи, Коста Хаджимитов, Мехмед Данабаш, Кр. Фунтаров
Успоредно с икономическия, процъфтява и културният живот в Самоков. Векове наред красотата на Рила прелива в духовния свят на планинеца, допълва и обогатява неговия естетически усет. Не случайно в края на на осемнадесети век тук се формира художествена школа, която става основа за духовното изграждане на цялата нация. Захарий Зограф слага началото на реалистичната живопис в страната.
Константин Фотинов създава първото бъргарско списание с име “Любословие”. Тук заработва първата в страната печатница на Никола Карастоянов. Още в 1861 година са били въведени 16 “Главни правила за управление на Самоковското общонародно българско училище”. Правилникът посочва правата и задълженията на ученици, родители и учители. А вестниците, издавани в Самоков, надминават сто заглавия и са неизменен спътник на обществено-политическия му живот от 1886 година до ден днешен. В по-новото ни време тук функционират и електронни медии.
Известните самоковски учители Захари Икономович Круша и Христодул Сечанов, автори на учебна и друга възрожденска книжнина, работят в различни селища на страната. Принос в просветното дело дават и Неофит Рилски, Тодор Пеев, Неделя Караиванова.
Показателна е ролята на самоковското духовенство и самоковското светско общество в борбата им за независима българска църква. Тук имената са митрополит Авксентий Велешки, Захари Хаджигюров, Димитър Смрикаров, Захари Зограф, Никола Образописов и др.
В дните на героичното Априлско въстание със смъртта на храбрите падат и много самоковци. Имената на самоковци виждаме и в четата на Христо Ботев.
Повече от петдесет опълченци се включват в Освободителната война. Антон Марчин – знаменосец на Самарското знаме. Никола Корчев – спасил същото това знаме в боя при Стара Загора. Христо Захариев – преводач на ген. Гурко, Леон Крудов и много други.
На 30 декември 1877 година ген. Николай Веляминов с командваната от него армия освобождават града след решително сражение край село Ново село. Градът е спасен от опожаряване и ограбване.
Самоков е разположен на двата бряга на Искъра. От дясната му страна е неговата централна и по-стара част, а от лявата след 1970 г. израства новият жилищен комплекс “Самоково”. Днес в Самоков има над 38 000 жители и е център на община с 24 селища.  Тук работят 26 читалища. В Самоковска община е включен и националният курорт Боровец. Недалеч е и курорта Мальовица, както и минералните Белчински бани. Градът е изходна точка за екскурзии до красиви местности и върховете на Рила през лятото. Любителите на ските разбира се трябва да изберат зимата. Зоната на пързаляне в Боровец е от 1350 – 2560 м, а дължината на пистите надвишава 40 км.

============================================================================================

00000001

Излезе книгата ” Историята на село Мала Църква” авторката Мария Христова  за първи път осветлява миналото на селото от 10 век до края на 20 век.Книгата е високо оценена от видни историци от БАН.Книгата може да се поръча на тел. 0885042039