Данък върху недвижимите имоти | Община Самоков

Данък върху недвижимите имоти

 

Данъчно задължени лица са: собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти; собствениците на сгради, построени върху държавни или общински поземлени имоти; ползвателите – при учредено вещно право на ползване; концесионерите – при договор за концесия.

 

1. ПРИЕМАНЕ И ОБРАБОТВАНЕ НА ДЕКЛАРАЦИЯ ПО
ЧЛ. 14 ОТ ЗМДТ ЗА ОБЛАГАНЕ С ДАНЪК ВЪРХУ НЕДВИЖИМИ ИМОТИ

Необходими документи:

1.         Декларация по чл.14 от ЗМДТ (по образец);

2.         Документ за собственост: нотариален акт; удостоверение за наследници; протокол за обявяване на саморъчно завещание; удостоверение за въвеждане в експлоатация (Акт 16); съдебно решение;  решение на общинска служба „Земеделие и гори”; постановление за възлагане; договор за доброволна делба; договор за продажба чрез публичен търг; договор за отстъпено право на строеж върху общинска земя; документи, удостоверяващи настъпили промени (копие);

3.         Решение на ТЕЛК (при деклариране на имот, който е основно жилище на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, съгласно чл.25 ал.2 от ЗМДТ)

4.         Актуална скица (ако има земя или изменение в квадратурата) (копие);

5.         Документ за самоличност (пълномощно);

Mясто за подаване на документите – партера на община Самоков, гише № 6, 7 и 9

Услугата не се таксува.

Случаи, при които се подава данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ:

– При придобиване на недвижим имот;

– При учредяване на ограничено вещно право върху недвижим имот:

  • право на строеж
  • право на надстрояване и пристрояване
  • право на ползване
  • сервитути

– При промяна на декларирано обстоятелство, което има значение за определяне на данъка.

Имоти, за които се подава данъчна декларация: за разположените на територията на общината сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания; за поземлените имоти извън тях, които според ПУП попадат в урбанизирани територии или в отделни поземлени имоти извън тях и са предназначени за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални обекти и други;

за застроени земеделски земи и гори – за действително застроената площ и прилежащия й терен

 

 

 

Имоти, за които не се подава данъчна декларация:

–    Поземлени имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до ограничителните строителни линии;

–          Поземлените обекти, заети от водни обекти, които са държавна и общинска собственост;

–          Земеделски земи и гори, ако не са застроени.

 

Имоти, за които се подава данъчна декларация, но са освободени от плащането на данък недвижим имот:

1. общините, за имотите – публична общинска собственост;

2. държавата, за имотите – публична държавна собственост, освен ако имотът е предоставен за ползване на друго лице и това лице не е освободено от данък;

3. читалищата;

4. сградите – собственост на чужди държави, в които се помещават дипломатически и консулски представителства, при условията на взаимност;

5.  сградите на Българския червен кръст и на организациите на Червения кръст, регистрирани в друга държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;

6. сградите на висшите училища и академиите, използвани за учебен процес и научна дейност;

7.  храмовете и манастирите, предназначени за богослужебна дейност, заедно с поземлените имоти, върху които са построени – собственост на законно регистрираните вероизповедания в страната, както и молитвените домове заедно с поземлените имоти, върху които са построени – собственост на законно регистрираните вероизповедания в страната;

8. парковете, спортните игрища, площадките и други подобни имоти за обществени нужди;

9. сградите – културни ценности, когато не се използват със стопанска цел;

10. музеите, галериите, библиотеките;

11.имотите, използвани непосредствено за експлоатационни нужди на обществения транспорт;

12. временните сгради, обслужващи строежа на нова сграда или съоръжение до завършването и предаването им в експлоатация;

13. недвижимите имоти, собствеността върху които е възстановена по закон и които не са в състояние да бъдат използвани, за период от 5 години. Данъкът върху горепосочените недвижими имоти, които се използват от държавата, общините, обществените организации или от търговски дружества, в които те участват, включително приватизираните, се дължи от ползвателите;

14. сградите, въведени в експлоатация преди 1 януари 2005 г. и получили сертификати с клас на енергопотребление “B”, и сградите, въведени в експлоатация преди 1 януари 1990 г. и получили сертификати с клас на енергопотребление “C”, издадени по реда на Закона за енергийната ефективност и наредбата по чл. 25 от Закона за енергийната ефективност, както следва:

а) за срок 7 години – считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата;

б) за срок 10 години – считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата, ако прилагат и мерки за оползотворяване на възобновяеми източници за производство на енергия за задоволяване нуждите на сградата;

15.сградите, въведени в експлоатация след 1 януари 1990 г. и преди 1 януари 2005 г. и получили сертификати с клас на енергопотребление “C”, и сградите, въведени в експлоатация преди 1 януари 1990 г. и получили сертификати с клас на енергопотребление “D”, издадени по реда на Закона за енергийната ефективност и наредбата по чл. 25 от Закона за енергийната ефективност, както следва:

а) за срок три години – считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата;

б) за срок 5 години – считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата, ако прилагат и мерки за оползотворяване на възобновяеми източници за производство на енергия за задоволяване нуждите на сградата.

Освобождаването е при условие, че имотите не се ползват със стопанска цел, несвързана с пряката им дейност.

Срокове за подаване на декларация по чл. 14 от ЗМДТ: 2 месеца от датата на придобиване на имота/ на въвеждане в експлоатация на сградите/ или 6 месеца от откриване на наследството /ако имота е придобит по наследство/. При закъснение или подаване на неверни данни касаещи облагането с данък  недвижими имоти се налагат санкции, съгласно чл. 123 от ЗМДТ: за физически лица – глоба в размер от 10 до 400лв; за юридически лица – имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв.

При деклариране на неверни данни, касаещи такса битови отпадъци (намаляване, освобождаване) – за физически лицаглоба в размер от 50 до 200лв; за юридически лица – имуществена санкция в размер от 100 до 500 лв

Основата за определяне на данък недвижим имот е данъчната оценка на имота, когато е  собственост на физически лица. Когато собственикът е юридическо лице и недвижимия имот е нежилищен, основата за определяне на данък недвижим имот е по-високата стойност между данъчната оценка и отчетната стойност на имота.

За 2013г. Общински съвет е определил данък върху недвижимите имоти в размер на 1,4 върху хиляда от данъчната оценка /отчетната стойност/ на съответния имот.

Срокове за плащане на данък недвижим имот: до 30.06 и до 31.10 – на две равни вноски, за годината, за която се дължи. При плащане на целия данък за годината до 30.04 се прави отстъпка в размер на 5% върху дължимата сума.

При прехвърляне на недвижим имот или при учредяване на вещни права върху недвижим имот дължимият до прехвърлянето/учредяването данък, включително за месеца на прехвърлянето/учредяването, се заплаща от прехвърлителя/учредителя преди прехвърлянето/учредяването.

Данъчни облекчения: данъкът се дължи с 50% намаление за имот, който е основно жилище. За имот, който е основно жилище на лице с намалена работоспособност от 50 до 100%, данъкът се дължи със 75 % намаление.